Прочетен: 1149 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 16.02.2016 21:03
Малко лирични отклонения...
Бях решил да намина към един приятел, взел, под наем, една кръчмичка до нас....
Както и в много други заведения, и тук не се пушеше.. Излезнах и седнах на единствената масичка, поставена за такива, като мен. Пушех и гледах безцелно минаващите. Беше още топло... Последните топли дни на януари.
Точно щях да ставам и да влизам, когато видях една жена да подритва нещо и да гледа съсредоточена “нещото”. Беше малко, дребно, кафяво, топче... Досетих се, че е птиче и се зачудих защо не бяга. Отидох и се оказах прав...
Приличаше на врабче и едва се държеше на краката си. Взех го, защото жената имаше някакъв дефект с крака и кръста и не можеше да се наведе. Видях я, че накуцваше, като приближаваше.
Врабчето /или каквото беше там/, нямаше сили дори да реагира, когато го взех. Само притваряше клепачи и накланяше главичка. Не ми се видя голямо и дори се пошегувах като казах – “ейййй, тия и през зимата взеха да раждат”.
Разделихме се с жената и влезнах в кръчмето. Приятеля даде една кутия от вино и го пуснахме вътре. Естествено, чудех се какво му е.
Крилата здрави, краката здрави, перушината на лице. Мина ми през ума, че може да е яло отровна храна... Много често имаше отровени гълъби по градинките. Тровеха ги, защото им кепазели терасите. Ами дрискат си хайванчетата, какво да правят, физиология..
Платих и си тръгнах.
Първата работа беше , да сваря яйце, нали предишните това ядяха... Показах го по скайпа на една позната, била ме търсила няколко пъти, а ме е нямало. Ще речеш, че съм дежурен по скайп. Както и да е...
Та добре, че се обади, защото като чу подозренията ми за отравяне, ме попита защо не му дам мляко. Да я разцелуваш и е малко, сигурно нямаше да се сетя.
Майка ми купуваше от някаква жена и се оказа, че имаше останало, преварено, пълномаслено, краве мляко.
Взех пинсетата и започнах познатите процедури... Стискаш пинсетата, потапяш, отваряш човката, пъхаш по-дълбочко и пускаш пинсетата да се отвори. Преглъщаше без желание, но преглъщаше. Налях го до ушите, дори намери сили да тръска главичката и да пръска наоколо. Дадох му и няколко парченца жълтък.
Оставих го, друго не можех да направя. Само му постелих един парцал в кутията.
Мина около половин час и отидох да го видя. Стоеше притихнало, но отворените му клепачи и блясъкът в очите, ме обнадеждиха. Все едно, то беше пило водките... Дадох му още няколко парченца жълтък. Глътна ги. Отидох в другата стая и продължихме разговора с комшийката... Беше дошла при майка ми, да я види.
След час, пак отидох да го видя... Е не го видях... Нямаше го в кутията... Неблагодарник!
Заоглеждах се и го видях, кацнало на едно мушкато, на раклата. Бях наредил няколко саксии, зима е все пак. Беше живнало! Много ясно, че се зарадвах!
Хванах го и му дадох още мляко и жълтък. Пое ги. Заразглеждах го, но не можех да определя какъв модел е чумата. Приличаше на врабче, но оцветяването на перата не отговаряше. Не приличаше и на синигерче.
Така приключи вечерта.
На сутринта, тази напаст, нямаше нищо общо с това, което беше снощи... Живо, летящо и диво. Оставих му, в една от саксиите, две капачки – вода и жълтък, с белтъка.. И малко хляб. По-късно забелязах, че се храни. Браво! Вече нямах съмнение, че ще се оправи.
Ами оправи се!
Вече седмица хвърчи като “пършинг” из всички стай и не позволява да се приближиш до него. Голям страх го гони. Е, нормално е.
Ама изподриска навсякъде. Омръзна ми да вървя, с гъбата, след него.
Бе, като минат студовете и..., ариведерчи...
Ето, вижте го убавеца!
Ако някой знае модела, нека пише. Ще се радвам да го науча.
Днес разбрах, че това е чинка
"Сладурчо" 3 вече е на свобода...На 10.02.2016 г. го пуснах само да си тръгне, като отворих вратите към балкона и го оставих. След час оглеждане в огледалото, мина под вратата и подскачайки излезе. 15 - 20 минути "изучава" новата територия, завря се под едни кашони иии..., повече не го видях. Все се надявам, че ще се върне в къщурката...Едва ли... Добре, че поне е топло..., а на мен скучно...
Да е живо и здраво, това е най-важното! Амин!
За случайността
Да помогнем с хранилки на птиците в тежк...
