Колкото и да нямах пари, се наложи пак да взема такси...Валеше.
Когато пристигнах, Тя беше отключила входната врата и ме чакаше. Не беше светнала стълбищното. Чакаше ме в тъмното, с блеснали от страст очи. Не можехме да чакаме повече... Хвърлихме се в прегръдка и целувките сякаш нямаха край. И двамата дишахме тежко, мъчейки се да поемем колкото може въздух през паузите. Някой, по горните етажи светна лампите. Избързахме да се качим в апартамента. Не искаше да разберат, че има мъж при нея. Не знам защо се страхуваше, беше отдавна разведена. Женска логика... Пък и не ми се мислеше в момента за това. Целта беше дивана, на който бяхме свикнали. Тя загаси лампата и седна в мен. Имаше приятно меки гърди. Между нас имаше необяснимо силно привличане, което ни караше да се искаме всяка секунда. Пасвахме си в секса, спор нямаше. Лошото беше, че трябваше да пазим тишина... Съседите бдяли. Мечтаехме да отидем на вилата и, и да се накрещим...
......................
Срещнахме се на гарата, запозна ме с приятелката си, и си купихме билети. След 10 минути се качихме на влака и потеглихме. Времето мина неусетно в разговори за селото, вилата, природата и опознаване. Пристигнахме...
Връчиха ми тежката раница и закрачихме по каменистия път. По небето плуваха къдрави облаци и беше приятно хладно. Свежият въздух лесно пълнеше гърдите и настроението ни беше приповдигнато. Поздравихме трима-четирима селяни, излезнали да си кажат по някоя дума. След половин час видяхме въпросната вила... Беше голяма , двуетажна постройка, с дървени щори на прозорците. Влезнахме. С радост свалих огромната раницата, бях отвикнал да нося тежко.
Извадихме двете маси и столовете, на терасата. Приятелката и запали камината, и донесе чашите. Домакинята захвана да приготвя салатите. След малко , насядали по столовeте, се чукнахме за добре дошли. После пекохме и ядохме някаква магазинерска риба, скумрия май беше. Омирисахме цялата планина. Вътре на печката вряха свински крачета, вероятно за сутринта. Бяхме решили да се наспим, и да хванем влака в четири и петнайсет. За вечеря щеше да има, доколкото разбрах, печена наденица и салата.
Ракията започна да си казва думата... Очите блестяха, ръцете се движеха по-много от необходимото, а устите ни не млъкваха, стараейки се да кажат колкото може повече. От време, на време успявах да хвърля по някой поглед, очаквайки да дойде нощта. Стана хладно и насядахме край камината. Продължихме с приказките, после разгледахме стаите, и пак заседнахме на пълни чаши, с тази разлика, че двете дами минаха на бира. След час-два наденицата и тя дойде на масата. Наближаваше десет часа и започнах да се чудя кога, моята Дулцинея, ще даде знак за лягане. Така, в очакване, мина още един час... Постепенно започнах да усещам, как ракията все повече замайва главата ми, както и това че знак нямаше да има. Нещо, което много ме зачуди. Ядосах се, изпих набързо още две чашки и отидох да си легна. Бях доста разочарован.
Беше постлано голямото легло, в стаята без печка. Мечтите за бурна вечер угаснаха!
На сутринта, с натежала глава и без настроение станах и си намазах две филии с лютеница. Не ми се ядеше, но знаех че трябва. Разбутах въглените и сложих две цепеници. Пламнаха бързо и ми стана приятно топло. Топло, но горчиво... По-късно станаха и те. Нямах настроение и мълчах. Къде отиде привличането, къде изчезна химията между нас. Какво се случи, че мечтата ни не се превърна в реалност. Нямаше кой да ми отговори.
Към обяд изведнъж забелязах раздвижване... Дамите завлизаха и заизлизаха през различни врати, носейки чанти и тобрички. Разбрах, че няма да чакаме следобедният влак , а ще хващаме обедния. Станах да си прибера и моите неща. Имахме само двадесет минути до влака. Тежката раница се падна пак на мен... Този път имаше и свински крачета в нея. Псуваше ми се, но щяхме да изпуснем влака, и за това тръгнах с ускорена крачка. Беше застудяло.
Хванахме влака, но бях изтощен, разочарован и много,много ядосан.

На излизане от гарата се разделихме. Тръгнах към спирката, без да обеля нито дума. Нямах какво да кажа!


.